На 22 ноември се навършват шест десетилетия от смъртта на автора, преводач и журналист, превърнал фантастичното и гротескното в разпознаваем почерк на българската литература В разказите на Светослав Минков автоматите имат човешки лица, градовете изглеждат като лабиринти, а всекидневието може да се окаже по-необяснимо и от най-смелата фантастика. На 22 ноември се навършват 60 години от смъртта на писателя, починал през 1966 г. на 64-годишна възраст.

Роден през 1902 г. в Радомир, Минков принадлежи към поколението български автори, което в първите десетилетия на ХХ век търси нов език за променящия се свят. Той пише разкази, фейлетони, пътеписи и приказки, превежда и работи като журналист, редактор, коректор и библиотекар. Запознава се с европейската модерна литература по време на престоя си в Мюнхен, а по-късно продължава образованието си в София.

Фантастичното като огледало на действителността Сред най-познатите му книги са „Синята хризантема“, „Игра на сенките“, „Автомати“ и „Дамата с рентгеновите очи“. В тях фантастичното не служи само за бягство от действителността. То е начин да бъдат видими страховете, суетата, механизирането на човека и абсурдите на модерния град.