Нобеловият лауреат умира на 12 октомври 1924 г., оставяйки романи, в които иронията се превръща в оръжие срещу фанатизма и несправедливостта Когато Анатол Франс умира на 12 октомври 1924 г., в Париж на сцената звучи музика от „Таис“ – едно от произведенията, превърнали неговата проза в част от европейската култура. Писателят, роден като Жак Анатол Франсоа Тибо, е на 80 години. Той си отива в Ла Бешлери край Сен-Сир-сюр-Лоар, след живот, прекаран между книгите, журналистиката и големите политически спорове на Франция.
Син на парижки книжар, Франс отрано попада в света на литературата. Пише стихове, литературна критика, романи и публицистика. Между 1888 и 1892 г. е литературен критик на вестник Le Temps, а през 1896 г. е избран за член на Френската академия.
От нежната проза до политическата сатира Първият му голям успех идва с романа „Престъплението на Силвестър Бонар“, публикуван през 1881 г. В него Франс създава герой, който съчетава ученост, разсеяност и човешка доброта – качества, които ще останат разпознаваеми и в следващите му книги.
Сред най-известните му произведения е „Таис“ – роман за египетска куртизанка и аскет, в който писателят сблъсква плътското желание с религиозния фанатизъм. Историята по-късно вдъхновява операта на Жул Масне.
