Нобеловият лауреат превърна сцената в място за политическа сатира, народен език и защита на онеправданите На сцената Дарио Фо често е сам. Само с гласа, тялото и въображението си той може да превърне един актьор в цяла тълпа, а една стара история – в съвременен политически спор. Италианският драматург, актьор, режисьор и композитор умира на 13 октомври 2016 г. в Милано, на 90 години. В последните месеци от живота си е имал белодробни проблеми и е лекуван в болница, съобщават италиански медии, цитирани от „Гардиън“.
Фо е роден през март 1926 г. в Сан Джано, край езерото Маджоре. Израства в семейство, близко до театъра и съпротивата срещу фашизма. Баща му е железопътен служител и любител актьор, а майка му е разказвачка с усет към народните истории. От дядо си Фо научава ритъма на устния разказ – умение, което по-късно ще превърне в запазена марка на сценичния си език.
Моноспектакълът, който руши границите Най-емблематичната му творба е „Мистерия буфо“. Поставена за първи път през 1969 г., тя събира библейски сюжети, средновековни легенди и народни мотиви, но ги разказва от гледната точка на обикновения човек. Фо използва мимика, преувеличени движения, диалекти и грамелот – сценичен език от звуци и интонации, който напомня различни говори, без да следва напълно нито един от тях.
