Родената в Севлиево писателка оставя едни от най-популярните български исторически романи, но преминава и през присъда, забрана и дълго мълчание В читалището, библиотеката или стария домашен шкаф най-често книгите ѝ стоят една до друга – „Солунският чудотворец“, „Дъщерята на Калояна“, „Йоан Асен II“, „Боянският майстор“. Така изглежда литературното наследство на Фани Попова-Мутафова – писателката, която превърна българското Средновековие в свят от владетели, битки, дворцови интриги и човешки избори.
Фани, чието рождено име е Стефанка, е родена на 16 октомври 1902 г. в Севлиево. Баща ѝ Добри Попов е офицер и преподавател във Военното училище. До 1914 г. семейството живее в Торино, където бъдещата писателка учи италиански език и пиано. По-късно завършва Първа девическа гимназия в София, а в Мюнхен следва пиано в консерваторията и посещава лекции по история на изкуството. Съпруг е на писателя и архитект Чавдар Мутафов.
Преди да се утвърди като авторка на историческа белетристика, Попова-Мутафова пише разкази, повести, есета и книги за жената и майчинството. До 1944 г. има зад гърба си над 30 книги. Отличена е с награди на Българската академия на науките, а през 1937 г. е посочена като първата жена, работеща успешно в областта на историческия роман и разказ.
