– “Киномания” празнува 40 години от създаването си. Как се промени фестивалът за всичките тези години, но и как успява да запази своята идентичност, г-жо Азарян?
– Вярвам и съм убедена, че за тези 40 издания в периода от 1987 г. до ден днешен сме успели да запазим духа и идеята на Световната кинопанорама. Тогава тя е била организирана и представена като културното събитие, което отваря прозорците към западния свят и световната култура. Това е имало огромен отзвук сред зрителите и е надхвърлило очакванията на самите организатори.
С годините комуникациите напреднаха толкова много, че когато поискаш да гледаш даден филм, е достатъчно само да се поинтересуваш и вече можеш да го видиш дори през телефона си. Това до известна степен усложнява нашата роля, защото самият зрител стана много по-взискателен, по-знаещ, вече е гледал много филми.
– За тези 40 години как се променя зрителят, какво харесва да гледа и какво търси днес?
– Около ковид пандемията и затварянето се наблюдаваше тотален отлив от киносалоните и театрите. Хората смениха начина си на живот, станаха по-затворени и получаваха културната и обществената информация, която ги интересува, основно през медиите, телевизията и интернет.
