Партньорът по перо на Евгений Петров оставя два от най-популярните сатирични романи на ХХ век – „Дванадесетте стола“ и „Златният телец“
В единия роман търсят диаманти, скрити в един от дванадесет стола. В другия Остап Бендер преследва мечтата за милион. И зад двата сюжета стоят двама автори, които превръщат съветската действителност от 20-те и 30-те години на ХХ век в галерия от комични, нелепи и удивително разпознаваеми човешки образи.
Иля Илф е роден на 15 октомври 1897 г. в Одеса с името Иехиел-Лейб Ариевич Файнзилберг. По-късно приема литературния псевдоним, под който остава известен. През 1923 г. се установява в Москва и започва работа във вестник „Гудок“ – редакция, в която по това време се събират редица млади писатели и журналисти.
Срещата с Евгений Петров Илф и Евгений Петров се срещат в московските литературни среди, а от 1927 г. започват да пишат като тандем. Съвместната им работа включва фейлетони, разкази, романи и сценарии. Двамата изграждат общ стил, в който бързият диалог, пародията и наблюдението върху всекидневието се съчетават с остра сатира.
Първият им голям успех е „Дванадесетте стола“, публикуван през 1928 г. В центъра на романа са бившият дворянин Иполит Воробянинов и Остап Бендер, който се представя като „великия комбинатор“. Те обикалят страната в търсене на стол, в чиято тапицерия са скрити бижута.
