В „Yours Truly, 2095“ Джеф Лин пее за гиноид, който чете мислите, познава желанията и замества човешката близост с програмирана привързаност През 1981 г., когато домашният компютър все още е скъп и необичаен, а интернетът не съществува в днешния му вид, Джеф Лин пише песен за жена, която не е човек. Тя има женски образ, помни всичко, знае какво мисли разказвачът и може да се превърне в негов интимен партньор. Името ѝ е скрито в самата идея на песента: „Yours Truly, 2095“.
Парчето е третата песен в албума „Time“ на ELO, издаден през 1981 г. Албумът е концептуална история за човек от своето време, който се озовава в 2095 г. След „Twilight“, където започва пътуването през времето, героят се среща с гиноид — робот с женски образ. В българския език думата звучи необичайно, но идеята е позната: изкуствено създадено същество, направено да изглежда и да се държи като жена.
„Тя е IBM“
Най-силният момент в текста идва от сблъсъка между външната прилика и липсата на човешка вътрешност. Героинята изглежда като жената, която разказвачът обича, прави нещата, които тя прави, но е машина. В кратка и запомняща се формулировка той я нарича „IBM“ — препратка към компютърната епоха, в която технологичната компания е символ на изчислителната мощ.
