Роденият на 15 октомври 1926 г. мислител променя начина, по който говорим за властта, знанието, затворите и човешката идентичност Представете си затвор, в който никой не знае кога е наблюдаван, но всеки се държи така, сякаш го наблюдават постоянно. Именно този модел на Паноптикума, замислен от Джереми Бентам, превръща Мишел Фуко в един от най-разпознаваемите мислители на XX век. В книгата си „Надзор и наказание“ той не разказва само историята на затворите, а показва как дисциплината прониква в училището, казармата, фабриката и болницата.
Фуко е роден на 15 октомври 1926 г. в Поатие. Баща му е хирург и очаква синът му да поеме медицинския път, но младият Пол-Мишел избира философията и психологията. Учи във Висшето нормално училище в Париж, където през 1951 г. получава агрегация по философия. Следват години на работа и преподаване в Швеция, Полша, Германия, Тунис и Франция.
От лудостта до медицинския поглед Първата голяма книга на Фуко е „История на лудостта в класическата епоха“, публикувана през 1961 г. В нея той проследява как различните общества определят кое е разумно, кое е ненормално и кого трябва да изолират. Две години по-късно излиза „Раждането на клиниката“, посветена на промяната в начина, по който медицината вижда човешкото тяло и болестта.
