Жена със зелена рокля гледа право към зрителя. Зад нея се простира пейзаж, а прозрачен воал покрива тъмната ѝ къдрава коса. Веждите ѝ едва се забелязват, усмивката е загадъчна. Няма съмнение кого изобразява картината – прочутата Мона Лиза на Леонардо да Винчи. Но не съвсем.
Във версията на колумбийския художник Фернандо Ботеро жената има закръглено тяло, голяма глава и дребни черти на лицето. Тя е едновременно позната и напълно различна.
Нарисуваната през 1978 г. „Мона Лиза“ е само една от многобройните творби, в които Ботеро преосмисля шедьоври на световното изкуство, пречупвайки ги през своя неподражаем стил, известен като „ботеризъм“.
Пищните фигури, преувеличените пропорции и необичайният обем превръщат художника в един от най-разпознаваемите творци на Латинска Америка.
„Някои художници имат много личен художествен език и Ботеро е един от тях – винаги ще разпознаете негова творба“, казва Белен Ерера Отино, директор на Opera Gallery в Мадрид.
Лондонският филиал на галерията представя изложбата „Фернандо Ботеро: Възхвала на един уголемен свят“, която продължава до края на ноември.
Необичайният стил на Ботеро му носи световна известност. Още през 1961 г. Музеят за модерно изкуство в Ню Йорк (MoMA) придобива неговата картина „Мона Лиза на дванадесет години“, създадена през 1959 г.
