Роденият преди 155 години френски автор съчетава строгата форма на стиха с философия, математика и размисъл за съзнанието В края на едно от най-известните си стихотворения Пол Валери оставя кратък призив, който продължава да звучи като манифест: „Вятърът се вдига! Трябва да опитаме да живеем!“ Роденият на 30 октомври 1871 г. в средиземноморския град Сет френски поет превръща съмнението, мисълта и дисциплината на езика в основен материал на своята поезия.
Валери е син на корсиканец и жена от италиански произход. Учи в Монпелие, където завършва право, но още като млад се насочва към литературата. Първите му стихове са публикувани през 1889 г. В началото на кариерата си той попада в кръга на френските символисти и се запознава със Стефан Маларме, Андре Жид и Пиер Луис. Влиянието на Маларме остава трайно, но Валери постепенно изгражда собствена поетика, в която формата не е украса, а начин на мислене.
Две десетилетия почти без стихове През 1892 г., след тежка лична и духовна криза, Валери се отдръпва от поезията. В продължение на години той се занимава с математика, философия, език и психология на съзнанието. Работи в Министерството на войната, а по-късно става частен секретар на Едуар Льобе, директор на агенция „Авас“.
