Проучване на небето в „Звездна нощ“ на Винсент ван Гог предполага ново датиране на една от най-известните картини в света Една от най-разпознаваемите картини в света може да крие реална астрономическа картина зад прочутите си вихри. Ново изследване предполага, че Винсент ван Гог е почерпил вдъхновение за небето в „Звездна нощ“ от гледката над Сен Реми дьо Прованс малко преди изгрев около 22 юли 1889 г. Това е приблизително месец по-късно от традиционно приетата датировка на шедьовъра.
Изследването на южнокорейски учени, публикувано в научното списание Scientific Reports, комбинира астрономически изчисления, геометричен анализ, исторически метеорологични данни и писмата на художника до брат му Тео ван Гог. Екипът е ръководен от Елижа Джонг-хюн Ким, докторант в университета Kyung Hee и ръководител на компания за производство на телескопи.
Учените установяват, че около 22 юли 1889 г. намаляващият лунен сърп, Венера и звездният куп Хиади в съзвездието Телец са попадали в сравнително тесен участък от небето, който съответства на композицията в картината. Формата и осветеността на Луната също се доближават повече до нарисуваното от Ван Гог, отколкото небето през юни.
