На 12 октомври 1928 г. е роден един от най-разпознаваемите български режисьори. Филмите му съчетават личен спомен, обществена чувствителност и неподражаемо чувство за хумор В киното на Рангел Вълчанов детството не е само спомен, а начин да се гледа на света. В „Лачените обувки на незнайния воин“ детските видения, селските образи и тревогите на възрастния човек се срещат в един от най-личните филми в българското кино. Точно на 12 октомври 1928 г. в село Кривина, край София, е роден неговият автор.
Вълчанов завършва театрална режисура при професор Боян Дановски във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1953 г. Още от 1952 г. работи в Студията за игрални филми „Бояна“ като асистент-режисьор и режисьор-постановчик. Първият му самостоятелен филм е „На малкия остров“ от 1958 г. Лентата е заснета по сценарий на Валери Петров и получава отличия на кинофестивалите в Прага и Мелбърн, с което заявява присъствието на българското кино извън страната.
Режисьор с личен почерк След дебюта идват „Слънцето и сянката“, „Инспекторът и нощта“, „Вълчицата“, „Езоп“, „Лице под маска“ и „Следователят и гората“. В тези филми Вълчанов развива почерк, в който драмата и иронията съществуват едновременно. Героите му рядко са еднозначни, а историите им често поставят въпроси за избора, вината, паметта и свободата.
