Дори най-големите имена в българската история не са били посрещани с всеобщо преклонение. Първото всенародно честване на Иван Вазов разделя литературните среди, паметникът на Христо Ботев във Враца става повод за политически сблъсъци, а споровете за това кого и как трябва да почитаме започват много преди днешните войни в социалните мрежи.
На 1 ноември България отбелязва Деня на народните будители. По традиция говорим за Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов, Георги Раковски и Иван Вазов. Имената им са изписани върху паметници, училища и улици, а животът и делото им са част от националния разказ.
Но има една по-малко позната страна на тази история – не всички са приемали безрезервно възвеличаването на тези личности. Понякога почитта към тях е предизвиквала завист, литературни войни, политически конфликти и дори открити протести. В други случаи самите паметници, честванията и опитите за налагане на определен национален пантеон са се превръщали в истински обществени скандали.
Оказва се, че спорът кой заслужава място сред националните герои не е изобретение на съвременните социални мрежи.
Иван Вазов – защо всенародното честване на Патриарха на българската литература разгневява колегите му?
