Вежди Рашидов беше човек, който никога не оставаше незабелязан. Един от най-разпознаваемите български скулптори, творец с международно признание, бивш министър на културата и общественик, той остави след себе си не само впечатляващо художествено наследство, но и множество думи, които разкриват неговия характер и възгледи за живота.
Роден в Димитровград, преминал през тежки лични изпитания, големи професионални успехи и години в политиката, Рашидов никога не се страхуваше да говори открито. Понякога думите му бяха провокативни, друг път – изненадващо философски и дълбоко лични. Днес, когато се сбогуваме с него, си припомняме няколко негови цитата, които ни карат да погледнем по различен начин на мечтите, страданието, любовта, приятелството и смисъла на живота.
Може би една от най-красивите мисли, с които ще запомним Вежди Рашидов. Мечтите са онова, което ни дава посока, кара ни да продължаваме и ни помага да изграждаме живота си. Без тях дори най-красивата сграда може да остане празна.
Тези думи носят особена тежест, когато знаем през какво е преминал творецът. Още като дете той губи майка си – преживяване, което оставя дълбока следа в живота му. Но въпреки трудностите успява да намери своя път и да превърне изкуството в своя съдба.
