Един баща върви из центъра на София. Някъде по улиците е и синът му. Срещат се случайно, радват се, качват се на трамвая и се прибират заедно. Години по-късно синът ще си спомня точно тези мигове – обикновеното щастие да намериш своя човек сред града. Бащата е Константин Коцев. Синът – режисьорът Димитър Коцев-Шошо.
"Той беше баща приятел", казва Шошо в интервю за "България Днес". В паметта му остават дългите разговори, близостта, удоволствието да бъдат заедно.
Този спомен е за човека, когото поколения зрители познават от сцената и екрана. Юбилейните биографии обикновено започват с дати, роли и награди. Но за да разберем защо един актьор продължава да ни липсва, трябва да стигнем и до онова, което не се побира в професионалната справка – присъствието му, чувството за хумор, начина, по който прави света около себе си по-поносим.
На 4 юни 2026 г. се навършиха 100 години от рождението на Константин Коцев. Сред запазените му думи има едно изречение, което звучи като негова кратка театрална изповед: "Хората са дошли да се вълнуват, а не да се чудят."
