Обърнете се към библиотеката си, ако в момента сте си у вас, и си признайте колко от книгите в нея са прочетени. Знаехме си – не са всичките! Във всички библиотеки има книги, които започваме по няколко пъти и ги оставяме, други, които дори не стигат до започване, и трети, покрай които ни е срам да минаваме, защото ги гледаме от училищните години, но дори и тогава сме ги прочели само по диагонал.
Разбира се, това не означава, че книгите не стават – всъщност, ако не сме ги чели, дори няма как да знаем дали стават или не. По-скоро и с книгите е като с музиката, храната и хората – не всичко ни се струва еднакво примамливо във всеки момент. Може би този роман на третия рафт е носител на престижни международни награди, но ако е петък вечер и току-що сме приключили седмица, в която не сме слезли от телефона, последното, от което имаме нужда, са 600 страници тежка драма за три поколения роднини.
Но пък много хубаво ще ни се отрази едно свежо, хубаво убийство, което ще ни разтовари от тежката седмица. Вероятно по тази причина криминалните романи са вторият най-предпочитан жанр сред българите според The 2026 Story Report – международно проучване на Storytel за навиците ни за четене и слушане. 37% от участниците у нас посочват именно криминалните романи като жанр, към който проявяват интерес, а пред тях е единствено общата художествена литература с 46%.
