Мъжете често си въобразяваме, че пътят до една жена започва от тялото ѝ. Погледът първо се спира там, желанието тръгва оттам и цялата древна мъжка самоувереност ни нашепва, че стигнем ли до леглото, сме стигнали достатъчно далеч. Само че леглото никога не е било особено далеч. До него понякога се стига за една вечер, за две чаши вино, за няколко правилно казани думи и малко взаимна самота. Истинското разстояние е другаде. От входната врата до спалнята има няколко метра. От кожата до сърцето понякога има години. И точно там повечето хора се отказват. Събличането е лесно. Разголването е съвсем друга работа.
Да видиш една жена гола съвсем не означава, че я видил изцяло. Може да познаваш извивките на тялото ѝ, без да знаеш от какво се страхува. Да помниш начина, по който стене, но да не разпознаваш мълчанието ѝ, когато нещо я боли. Да знаеш къде обича да бъде докосвана и да нямаш представа къде животът я е докоснал толкова грубо, че още пази белега.
Голотата е ужасно надценена форма на интимност. Телата сравнително лесно свалят дрехите си. Хората свалят броните си много по-трудно. Ако някой те допусне зад тях, вече си стигнал до място, което никакъв чар и никакво добре репетирано самочувствие не могат да превземат.
