Случвало ли ти се е да се съгласиш с нещо, което всъщност не искаш? Да останеш в отношения, в които вече не се чувстваш на мястото си? Или да следваш чужди очаквания толкова дълго, че накрая да забравиш какво си искала ти самата?
Понякога, без дори да усетим, се оказваме второстепенни герои в собствения си живот. Изпълняваме чужди планове, съобразяваме се с решения, които не сме взели, и се опитваме да разберем накъде върви историята.
А какво би станало, ако един ден решим да променим сценария?
Точно с подобни въпроси, макар и по доста необичаен начин, ни среща „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ – прочутата пиеса на Том Стопард, която режисьорът Боян Крачолов поставя на Голяма сцена в Народния театър „Иван Вазов“.
В центъра на действието са Пламен Димов и Ненчо Костов, които се превъплъщават в двама от най-незабележимите герои на Шекспир. Димов, който тази година спечели награда „Икар“ за водеща мъжка роля в „Глембаеви“, влиза в образа на Гилденстерн, а Костов е Розенкранц.
На пръв поглед това е историята на двама мъже от „Хамлет“. Не на самия Хамлет, разбира се, а на онези двама негови приятели, които Шекспир оставя някъде в периферията на голямата трагедия. Те се появяват, когато някой ги повика, изпълняват чужди заповеди и почти никога не разбират напълно какво се случва около тях.
