На 10 юли 1990 г. в 15 часа във Велико Търново е открито първото тържествено заседание на 7-ото Велико народно събрание. Честта да удари парламентарния звънец се пада на най-възрастния народен представител. Това е депутатът от СДС Йосиф Петров – достолепен мъж с библейско име и винаги елегантна папийонка.
Въобще не личи, че е на 80 години. Всички са впечатлени от неговия непокътнат ум, отлична памет и уникално чувство за хумор. Както и от умението му да говори със звучни рими.
Труден е животът на Йосиф Петров – изпълнен с много смърт и концлагерни години.
Роден е в с. Чирен, Врачанско. Баща му е бил кмет на селото. Майка му е будна, но неграмотна жена. Йосиф завършва Техникума по механотехника и Школа за запасни офицери в София.
От 1936 до 1940 г. е студент по “Консулство и дипломация” в Свободния университет”- София, но не се дипломира.
Пише и публикува малки хумористични стихотворения. Първата му книга “Родна земя” е издадена през 1939 г.
Годна преди това се жени за Цветана Мишонова. Раждат им се раждат две дъщери – Магдалена и Ванина. Но семейното им щастие е кратко. На 24 януари 1944 г. по време на бомбардировката на Враца бомба пада върху къщата.
В това време Йосиф и Цветана пътуват за Бяла Слатина, където той е директор на Занаятчийското училище.
В периода 1942-1943 г. Йосиф Петров е Хумболтов стипендиант в Германия. Научава почти перфектно немски език.
