Кирил Маричков щеше да навърши 82 години на 30 октомври. За неговата непримиримост, приятелството и празнината след загубата разказва музикантът, с когото дели сцена близо половин век – Валди Тотев.
Рожденият му ден отново събра в една дата обичта към песните му и тъгата по човека, който ги остави. За публиката той е легендата на "Щурците", един от големите гласове на българския рок. За Валди Тотев е просто Кирчо – приятелят, с когото близо половин век дели сцени, пътувания, репетиции и разговори, в които никога не настъпва неловко мълчание.
"Празнината, оставена от него, няма как да се запълни. Ние сме прекарали толкова много време заедно", споделя Тотев.
В тези думи се побира цял един живот. Години, през които музикантите от "Щурците" са по-често заедно, отколкото със семействата си. Опознават се в светлината на прожекторите, но и в умората след поредното участие, в дългите пътувания и в разправиите, които публиката никога не вижда. Именно там изпъква една от най-характерните черти на Маричков – готовността да поеме отговорността и да отстоява онова, което смята за правилно.
"Кирчо беше капитанът на кораба "Щурците", казва Валди. И с присъщото си чувство за хумор разпределя останалите роли в екипажа: "Пеци Гюзелев беше боцманът, аз бях винаги юнгата, а Жоро беше баласт."
