Радина Боршош изглежда като човек, с когото съдбата се е отнесла изключително любезно. Красива, талантлива, с успешна кариера в Народния театър, омъжена за мъж, когото нарича своя сродна душа, и щастлива майка на малкия Юлиан. Има почти всичко, за което е мечтала. Само че самата Радина невинаги е толкова мила със себе си, колкото е бил животът към нея.

“Аз тази борба продължавам да я водя всеки ден, защото съм нездравословно самокритичен човек. Понякога нахлуват хиляди въпроси в главата ми, с които не мога да се справя. Никога нищо не е достатъчно добро”, признава актрисата.

Той не пропуска грешка, помни всяко колебание и винаги е готов с въпроса дали не е можела да се справи по-добре. При това не му е необходима никаква помощ отвън. Радина разказва, че колегите и режисьорите, с които е работила, никога не са я карали да се чувства недостатъчно добра.

“Моята вътрешна битка е много по-свирепа от някаква външна намеса, която би могла да се появи”, казва тя.

Този безпощаден стремеж към съвършенство я съпътства още от времето, когато актьорството е било мечта, а не професия. Още преди 12 години е категорична, че иска да стане актриса. Като момиче знае накъде върви, но не и как да се справя със съмненията по пътя. Оказва се, че те никога не са я напускали напълно.