Тя е силна, усмихната и винаги насреща. Но кой прегръща жената, която непрекъснато прегръща всички останали?
Има един особен тип жени. Те не се оплакват много. Не правят сцени. Не обичат да натоварват другите с проблемите си. Винаги намират правилните думи, когато някой е тъжен, винаги вдигат телефона, когато някой има нужда, и винаги успяват да кажат: „Спокойно, всичко ще се оправи“.
Защото зад жената, която може всичко, понякога стои едно момиче, което просто иска някой да го прегърне и да му каже: „Днес няма нужда да бъдеш силна“.
Тя знае кога майка ѝ има преглед. Помни рождения ден на приятелката си. Усеща, когато партньорът ѝ е напрегнат, дори той да не е казал нито дума.
И някъде между служебните ангажименти, семейните проблеми, приятелските драми и ежедневните задачи забравя един човек.
Не защото не се обича. А защото толкова дълго е поставяла чуждите потребности пред своите, че това постепенно се е превърнало в навик.
Понякога най-самотната жена е онази, която има десетки хора около себе си.
Телефонът ѝ звъни непрекъснато. Всички я търсят. Всички искат съвет, услуга, подкрепа или просто някой да ги изслуша.
Има огромна разлика между това хората да имат нужда от теб и това да се интересуват от теб.
А всяка жена заслужава да бъде важна не само когато решава нечий проблем.
