Международната конференция във Вашингтон окончателно гласува на 22 октомври 1884 г Представете си свят, в който картите на различните държави не започват от една и съща линия. До края на XIX век това е реалността: Париж, Кадис, остров Феро и национални обсерватории служат като отделни начални меридиани. Така една и съща точка на Земята може да има различна географска дължина според картата, която се използва.
На 13 октомври 1884 г. Международната конференция по меридиана заседава във Вашингтон, за да обсъди обща нулева точка за измерване на дължината и стандарт за отчитане на времето. Срещата е свикана от Съединените щати и започва на 1 октомври. В нея участват 41 делегати от 25 държави.
Защо именно Гринуич Изборът не е направен на празно място. Британската обсерватория в Гринуич вече има огромно практическо значение за корабоплаването. Мореплавателите използват времето по Гринуич, за да изчисляват положението си по море, а британските морски карти са широко разпространени. През 1879 г. около 65% от корабите и 72% от корабния тонаж използват меридиана на Гринуич като ориентир.
Развитието на железниците и телеграфа прави различията между местните времена все по-неудобни. Разписанията, съобщенията и навигацията изискват обща система, която да работи отвъд границите на отделните държави.
