Зад острия език на банкера и политика стои човек, който пише пламенни писма от фронта, цени изкуството и пази семейния си свят На фронта край Чаталджа Атанас Буров не пише за банки, партии или министерски кабинети. Пише на 17-годишната Смарайда Салабашева, наричана Майда, и признава: „Не мога да бъда щастлив далеч от теб“. Между двамата има около 20 години разлика, но писмата му показват човек, който зад публичната увереност крие силна чувствителност и страх от несподелена любов.
Този контраст обяснява защо Буров остава интересен и извън политическата история. Той е банкер, индустриалец, дипломат и министър, но едновременно с това е човек на острите наблюдения, светските разговори и парадоксите. Неговите сентенции често звучат като кратки присъди над обществото, а понякога като шеговити реплики на човек, който е виждал отблизо и парите, и властта.
„Умните хора са в банките“
Най-популярните мисли на Буров са свързани с човешката сметка. В публикуваните спомени от разговорите му с Михаил Топалов му се приписва фразата: „Умните хора са в банките. Глупците – в политиката“. Тя е кратка, язвителна и лесно се запомня, но не бива автоматично да се приема като дословно стенографирана реплика от публична реч. Значителна част от тези сентенции идват от мемоарни разкази и по-късни публикации.
