На 8 ноември 1204 година в Търново се случва нещо много голямо – церемония, която нарежда България при великите сили на XIII век.
В българската столица пристига пратеник на един от най-могъщите духовни владетели на средновековна Европа – папа Инокентий III. Кардинал Лъв носи корона, скиптър и знаме. Пред него стои Калоян – владетелят, който не иска просто да управлява възстановеното Българско царство. Той иска светът да признае правото му да бъде наследник на Симеон Велики, Петър и Самуил.
На следващия ден след признаването на архиепископ Василий за примас на Българската църква кардиналът поставя короната върху главата на Калоян. Папата го признава за крал на българи и власи. Българският владетел обаче има собствено разбиране за случилото се. В писмата си до Рим той продължава да се титулува като император, тоест цар.
Така, с изключителен дипломатически усет, Калоян постига нещо, което оръжията сами по себе си не могат да му дадат – международно признание за българската държавност и за приемствеността ѝ с могъщите владетели от Първото българско царство. А само няколко месеца по-късно ще покаже на бойното поле, че България има силата да защити това достойнство.
