Малък колкото ечемичено зърно, но способен да разцепи камък и желязо. Толкова опасен, че трябвало да бъде пазен във вълна, затворен в оловен съд. Така древните предания описват шамир – едно от най-загадъчните чудеса, свързвани с цар Соломон и строежа на Храма в Йерусалим. Векове по-късно европейците му дават и чудовищно тяло. Само че прочутата гравюра на „червея, който яде камък“ крие изненада – изначално тя вероятно няма нищо общо със Соломон.
Историята започва не с червей и дори не с чудо. В библейския разказ за строежа на Храма на Соломон има необикновена подробност: камъните пристигали вече обработени, така че по време на строителството не се чували чук, брадва или други железни сечива. Стихът не казва, че царят е притежавал фантастично създание. Не казва и че камъкът е бил обработван по свръхестествен начин. Тази част идва по-късно.
В равинската традиция възниква въпросът как са били оформени камъните за свещеното здание, без желязото да наруши особената му чистота. Отговорът постепенно се превръща в легенда за шамир – загадъчно средство или същество, способно да обработва най-твърдия материал, без обикновен инструмент.





