В свят, в който виждаме само най-хубавото от живота на другите, все по-често забравяме да ценим своя и започваме да се чувстваме така, сякаш винаги изоставаме.
Първото нещо, което правим сутрин, често е да посегнем към телефона си. Отваряш Инстаграм и започваш да разглеждаш сторита. Някой е на скъпа вечеря, друг е на почивка, трети изглежда безкрайно щастлив с половинката си. И без да усетиш, започваш да сравняваш собствения си живот с техния. Питаш се защо ти не си там, защо не печелиш толкова, защо на теб сякаш не ти се случват толкова хубави неща.
Само че замисляме ли се какво всъщност стои зад тези снимки? Една скъпа вечеря може да е завършила със скандал. Усмивката може да прикрива тъга, а човекът, който изглежда така, сякаш има всичко, може да се чувства напълно сам. Ние виждаме няколко секунди от живота му и сами си измисляме останалото.
В социалните мрежи показваме най-хубавото от себе си. Избираме снимките, на които изглеждаме добре, споделяме интересните преживявания и пропускаме скучните дни. Да, напоследък хората по-често говорят и за трудностите си, показват сълзи и признават, че не са добре, но и това е само част от историята. Не знаем как прекарват дните си, какво ги тревожи и какво се случва, когато телефонът бъде оставен настрана.
