Роденият през 1908 г. американски сенатор превръща недоказаните обвинения в политическо оръжие. Името му остава в историята като обозначение на преследване чрез подозрения и страх На 29 март 1950 г. една карикатура във „Вашингтон пост“ показва републиканския слон, който се опитва да се изкачи върху нестабилна купчина от катранени бъчви. Най-горната е означена с една дума: „маккартизъм“. Авторът Хърбърт Блок, известен като Хърблок, не знае, че е създал израз, който ще надживее човека, чието име носи.
Джоузеф Реймънд Маккарти е роден на 14 ноември 1908 г. в Гранд Чът, Уисконсин. През 1947 г. става сенатор от щата, но първите години във Вашингтон не го превръщат в национална фигура. Това се променя на 9 февруари 1950 г., когато в реч в Уилинг, Западна Вирджиния, той заявява, че разполага със списък на 205 комунисти, работещи в Държавния департамент.
Маккарти не представя списъка публично, а броят на твърдените от него имена се променя в следващите му изяви. Въпреки това обвинението попада в политически момент, белязан от Студената война, победата на комунистите в Китай и войната в Корея. Страхът от съветско влияние вече съществува, а антикомунистическите разследвания в САЩ започват преди възхода на сенатора. Маккарти обаче успява да ги превърне в лична политическа кампания.
