Родената в Германия принцеса става руска велика княгиня, основава обител за бедни и завършва живота си в една от най-жестоките трагедии на революцията В детството си Ела познава и двореца, и загубата. Родена е на 1 ноември 1864 г. в Дармщат като Елизабет Александра Луиза Алиса, дъщеря на великия херцог Лудвиг IV и британската принцеса Алиса. Тя е внучка на кралица Виктория и по-голяма сестра на бъдещата руска императрица Александра Фьодоровна. След смъртта на майка си от дифтерия през 1878 г. Ела е възпитавана известно време в Англия под грижите на баба си.
През 1884 г. се омъжва за великия княз Сергей Александрович, брат на император Александър III. Двамата се установяват в Русия, а през 1891 г. Елисавета приема православието. Решението е лично, а не продиктувано от законова необходимост. В писмо до баща си тя обяснява: „Само в тази религия мога да намеря онази истинска и силна вяра в Бога, която човек трябва да има, за да бъде добър християнин.“
Убийството, което променя живота ѝ Сергей Александрович е назначен за московски генерал-губернатор, а съпругата му постепенно се превръща в една от най-видимите фигури на благотворителността в града. На 4 февруари 1905 г. той е убит с бомба, хвърлена от революционера Иван Каляев.
