През 1986 г. новата технология не посочва извършителя, а доказва, че полицията е задържала грешния човек Когато през 1986 г. британската полиция изпраща кръвна проба на 17-годишния Ричард Бъкленд в лабораторията на генетика Алек Джефрис, очакването е новата технология да потвърди вината му. Резултатът прави обратното: ДНК профилът му не съвпада с биологичния материал, открит при две убийства в Лестършър. Така първото използване на ДНК профилиране в криминално разследване се превръща в случай на доказана невинност, а не на разкрита вина.
Историята започва през 1983 г., когато 15-годишната Линда Ман е нападната и убита, докато се прибира по пътека край село Нарбъроу. Три години по-късно Доун Ашворт е открита мъртва край друга пътека в близкия Ендърби. И при двете престъпления мястото изглежда познато само на местен човек, а сходният начин на действие кара полицията да приеме, че вероятно става дума за един и същ извършител.
По онова време криминалистите разполагат с ограничени биологични тестове. Изследванията показват, че търсеният мъж е от кръвна група А, отделя определени вещества в телесните си течности и носи конкретен вариант на ензима PGM. Комбинацията стеснява кръга до приблизително 10 процента от мъжете, но не е достатъчна за идентифициране на конкретен човек.





