Всеки от нас носи в себе си и убиеца, и жертвата… Литературата ни напомня, че всички сме еднакви… Животът на един просяк на улицата може да бъде по-богат и по-интересен от живота на крал… Не ставаш по-силен, като унищожиш човека, когото смяташ за могъщ… Днес твърде много се водим от онова, което прави властта… Ако се ориентирахме повече по действителността на ежедневието си, щяхме да гледаме по-обнадеждено на света… (Ричард Фланаган, 2026)
Тасманийският дявол е реално животно, а не символ на злото. Животно с почти митично име, с буен и понякога плашещ нрав, но и уязвимо същество, застрашено от изчезване. А зад него стои остров, чиято природа, история и памет заемат особено място в творчеството на Фланаган. А защо ли понякога наричаме някого „дявол“, преди да сме имали смелостта да чуем историята му…
Писателят трябва да бъде свободен и див, да живее според собствените си правила и да не се прекланя пред никого. В това кратко признание се съдържа цяла творческа и житейска философия – отказът от подчинение, недоверието към готовите истини и стремежът да се достигне до онова, което прави човека едновременно уязвим, противоречив и необятен.
