Дълбоко сред вековните борови гори на Западните Родопи, на повече от хиляда и триста метра надморска височина, се крие едно от най-живописните и необичайни кътчета в България. Днес то официално носи титлата на най-младото село в страната, но корените му се връщат повече от век назад в миналото. Всичко започва на границата между деветнадесети и двадесети век, когато местното ловно дружество изгражда първите заслони в планината, а преданията за старо манастирище на име Свети Свети Константин и Елена привличат все повече търсачи на тишина и здраве.
Истинският тласък за развитието на това място обаче идва благодарение на една драматична лична история, която превръща суровата планина в истински оазис за борещите се за живота си.
През първите години на миналия век варненецът Йордан Димитров се бори с тежка и по онова време нелечима диагноза – туберкулоза. Воден от надеждата за спасение, той решава да прекара няколко месеца сред кристално чистия планински въздух и смолистия аромат на родопските гори. Резултатът изумява дори лекарите, защото след престоя си в планината мъжът се завръща напълно излекуван и в пълно здраве.
