На 30 октомври 1961 г. СССР детонира 50-мегатонна водородна бомба над Нова Земя. Взривът остава без аналог по мощност и променя хода на ядрената надпревара На 30 октомври 1961 г. небето над арктическия архипелаг Нова Земя се превръща в сцена на най-мощния взрив, създаван от човека. Съветският съюз детонира термоядреното устройство РДС-220, познато в света като „Цар бомба“, над полигона в залива Митюшика на остров Северни.
Експлозията е въздушна и е извършена на височина около 4000 метра. Устройството е пуснато от специално модифициран стратегически бомбардировач Ту-95В. Самолетът носи приблизително 26-тонната бомба извън корпуса си, а огромен парашут забавя спускането ѝ, за да даде допълнително време на екипажа да се отдалечи от зоната на взрива.
Оръжие с мощност до 100 мегатона Приетата днес оценка за изпитанието е около 50 мегатона тротилов еквивалент. В западни оценки и част от историческите публикации се срещат стойности от 57 или 58 мегатона, което обяснява разликите в описанията на теста. Arms Control Association посочва 58 мегатона, докато научни и руски източници най-често използват 50 мегатона.
Конструкцията е разработена за мощност до 100 мегатона. Съветските конструктори обаче заменят част от ядрения материал с олово и така ограничават радиоактивното замърсяване. По-ниската мощност намалява и риска за самолета, който трябва да се отдалечи след хвърлянето.
