Представете си, че влизате в уютна пекарна в Копенхаген. Витрините са отрупани с пухкави канелени рулца, сладкиши с кардамон и ароматен лимонов кейк, поръсен с пудра захар. Идва вашият ред, посочвате какво искате и внезапно се оказва, че не знаете как да кажете една от най-обикновените думи на учтивост – „моля“.
Не защото не сте научили достатъчно датски. А защото в езика няма универсална дума, която да изпълнява точно същата роля като английското please или българското „моля“.
Подобна ситуация може да ви се случи в Швеция, Норвегия, Исландия и Финландия. В езиците на тези пет северноевропейски държави учтивостта се изразява по различен начин и невинаги е необходимо да използвате специална дума, за да прозвучи молбата ви любезно.
Защо е така? Нима хората в едни от най-богатите и подредени общества на света са по-груби от останалите?
Отговорът, който дава BBC Travel, е изненадващ: в тези страни учтивостта често е въпрос не на думи, а на равнопоставеност.
Когато пътуваме в чужбина, обикновено се стремим да научим няколко основни израза – „здравейте“, „довиждане“, „да“, „не“, „моля“ и „благодаря“.
Езиковедът д-р Джеймс Пуховски, изследовател в Норвежкия център за писмена култура Nynorsk Kultursentrum, обяснява, че търсенето на буквален превод на „моля“ често е погрешният подход.
