В историята на Второто българско царство има една жена, чиято съдба прилича на легенда, но е запазена в един от най-ценните средновековни български извори. Тя не води армии, не превзема крепости и не подписва мирни договори. Но името ѝ остава в историята с една от най-тежките жертви, които може да направи човек в името на родината си. Кера Тамара – дъщерята на цар Иван Александър и сестрата на цар Иван Шишман, сама избира да отиде в харема на османския султан Мурад I, като негова съпруга, за да запази мира между България и надигащата се империя на османците.
Тя напуска Търново, за да замине за Бурса – столицата на османските владетели. Там прекарва остатъка от живота си, далеч от родината, царския двор и близките си. Но не забравя откъде идва и не се отказва от православната си вяра. Векове по-късно българският народен спомен продължава да я свързва с образа на жената, която поставя съдбата на България над собственото си щастие.
Кера Тамара е дъщеря на цар Иван Александър от първия му брак с Теодора, влашка принцеса. Тя расте в Търново през XIV век – време на впечатляващ културен разцвет, но и на тежки политически изпитания. При Иван Александър българската книжнина, изкуство и църковно строителство преживяват забележителен подем. Създават се великолепни ръкописи, украсяват се храмове, разширяват се манастири.
