Срамежлив, болезнено затворен и недоволен от най-великата си поема, авторът на „Енеида“ оставя след себе си необичайна биография Представата за Вергилий не започва с тържествена рецитация пред римската публика, а с човек, който предпочитал да се скрие. Древната биографична традиция го описва като толкова затворен, че когато го разпознавали по улиците на Рим, той се прибирал в най-близката къща, за да избегне любопитните погледи.
Публий Вергилий Марон е роден традиционно на 15 октомври 70 пр.н.е. в Андес, край Мантуа. Умира на 21 септември 19 пр.н.е. в Брундизий. Между тези две дати създава „Буколики“ или „Еклоги“, „Георгики“ и „Енеида“ – произведения, които превръщат латинската поезия в един от стълбовете на европейската литература.
Поетът, който не обичал да говори пред хора Вергилий учи реторика в Рим, но публичното слово очевидно не е неговата стихия. Според древната биография, приписвана на Светоний, той пледирал само по едно съдебно дело. Впоследствие избрал философията и уединението пред кариерата на оратор или политик.
В Неапол получил прякора Партиниас – име, свързвано със значението „девствен“ или „скромен“. Светоний пише, че скромността му била толкова голяма, че рядко се появявал публично. Това е необичайна съдба за поет, чиито стихове били слушани от най-влиятелните хора в Рим.
