Тавата с картофи и кайма е повече от домашно ястие Тавата мусака влиза във фурната малко преди някой да попита кой ще сложи масата. Докато заливката се запича, в кухнята вече има достатъчно материал за малък семеен скеч: кой е купил картофите, кой е забравил каймата, защо едната порция е по-голяма и защо отново няма кисело мляко в хладилника.
Точно затова мусаката има особено място в градския хумор. Тя е едновременно домашна, достъпна и достатъчно трудоемка, за да създава повод за преговори между съпрузи. Вицът не е само в ястието, а в целия ритуал около него – пазаруването, рязането, чакането пред фурната и неизбежния спор дали картофите са се изпекли.
Тава, която събира всички около масата Българският вариант на мусаката най-често се приготвя с картофи, кайма и заливка от яйца и кисело мляко. Приготвя се в по-голяма тава и естествено е предназначен за повече от един човек. Това я отличава от храната, която се взема набързо за един работещ член на домакинството. Мусаката предполага някой да е мислил предварително, някой да е готвил, а други да са чакали.
