В Дания, Швеция, Норвегия, Исландия и Финландия учтивостта често се предава чрез тон, формулировка, благодарност и жестове В пекарна в Копенхаген най-трудната дума за чужденеца може да се окаже не названието на сладкиша, а „моля“. В датския, шведския, норвежкия, исландския и финландския няма универсална дума, която да изпълнява същата функция като английското „please“. Това обаче не означава, че хората в региона пренебрегват учтивостта.
Темата е разгледана от Лора Хол в материал за Би Би Си, публикуван от bTV. В него се посочва, че скандинавската учтивост често се изразява по начин, който посетителите не разпознават веднага – чрез избора на фраза, интонацията, усмивката или езика на тялото.
Молбата звучи директно, но не непременно грубо В Дания човек може да поръча сладкиш с израза må jeg bede om, който означава „мога ли да попитам“. Така молбата получава учтива форма, без да се използва отделна дума със значението на „моля“.
В Швеция често се добавя tack – „благодаря“ – към самата молба. В Норвегия пък учтивото отношение може да бъде изразено с повдигане на ръка, усмивка и подходящ тон. Даниела Хумелгрен, учителка по датски език, обяснява разликата с особеностите на местната комуникация:
„Ефективността се цени тук и общуването като цяло е директно.“
