Човек може да има предиабет и дори да не подозира, че кръвната му захар вече е над нормата. Състоянието често протича без ясно изразени симптоми, но навременните изследвания и промени в начина на живот могат да предотвратят или забавят развитието на диабет тип 2. Това беше основното послание на панелната дискусия „Предиабетът: време за действие“, проведена в София в навечерието на Световния ден на диабета.
Водещи български ендокринолози поставиха акцент върху един все по-често обсъждан проблем – мнозина знаят термина „инсулинова резистентност“, но не разбират кога съществува реален риск от предиабет.
Дискусията беше организирана с подкрепата на „Мерк България“ и Българското дружество по ендокринология. Модератор беше председателят на дружеството доц. Александър Шинков, а в медицинския панел участваха проф. Цветалина Танкова, доц. Невена Чакърова и доц. Румяна Димова.
Специалистите обърнаха внимание на разликата между инсулиновата резистентност и предиабета. При инсулинова резистентност клетките реагират по-слабо на действието на инсулина, докато предиабетът означава, че кръвната захар вече е повишена, но все още не достига стойностите за диагностициране на диабет. Двете състояния са свързани, но не са едно и също, а популярните онлайн тестове и самостоятелното тълкуване на лабораторни резултати не могат да заместят лекарската оценка.
