Днес е Петковден. На 14 октомври България се обръща към една от най-почитаните си светици – Преподобна Параскева, Св. Петка Търновска. Историята ѝ започва далеч от нашите земи, но завършва именно тук – в сърцето на средновековна България, където мощите ѝ са донесени през XIII век и където култът към нея се разгръща с необикновена сила.
Св. Петка е родена в Епиват, край Мраморно море. Още като дете проявява необичайна кротост и състрадание. Легендите разказват, че раздава дрехите си на бедните, а когато майка ѝ я укорява, тя отговаря: „Това е за Христос“. След години на пост, молитва и отшелничество, тя умира в дълбока старост, а тялото ѝ остава нетленно. Мощите ѝ преминават през Търново, Белград и Цариград, но именно в България светицата се превръща в духовен стълб – закрилница на народа, на жените, на майките, на дома.
Петковден е един от големите есенни празници. В селата го наричат Зимен Петковден, защото бележи прехода към студеното време, към затварянето на годината и прибиране на реколтата. В църквите се отслужват тържествени литургии, а в домовете се приготвя празнична трапеза, която събира семейството.
В много райони на България Петковден е денят, в който се прави курбан за здраве – най-често от овца или агне. Курбанът се освещава и се раздава на съседи и близки. Вярва се, че така домът ще бъде под закрилата на светицата през цялата зима.
