До седемгодишна възраст две трети от децата вече са имали въображаем приятел – герой, когото сами са създали и с когото редовно общуват или за когото разказват. Това установяват психоложките Наоми Агиар и Марджъри Тейлър.
„Тези деца нямат по-малко приятели от останалите. Те имат същия брой взаимни приятелства като децата без въображаеми приятели. А данните показват, че в почти всяко отношение са съвсем като другите деца“, казва Агиар.
Тя е психолог и автор на книгата „Въображаемите приятели и хората, които ги създават“ (Imaginary Friends and the People Who Create Them).
В момента работи в Орегонския държавен университет в САЩ, където изследва онлайн обучението и отношенията на децата с въображаемите приятели и чатботовете с изкуствен интелект, съобщава BBC.
Според Агиар въображаемите приятели често се появяват, когато около детето няма други хора. Това обаче не е непременно признак на дълбока самота. Просто в конкретния момент то е само и иска компания.
„Много деца създават въображаеми приятели, защото това им доставя удоволствие и защото наистина обичат да общуват. Затова, когато в дадена ситуация нямат човек, с когото да взаимодействат, те си създават въображаем приятел“, обяснява психоложката.
Изследванията обаче показват, че тези измислени същества могат да бъдат полезни далеч отвъд простото осигуряване на компания.
