Историята на България има своите велики мъже – владетели, революционери, книжовници, духовници и учени. Техните имена са изписани по паметници, училища, улици и площади. Но през вековете редом с тях, а нерядко и далеч от общественото внимание, действат жени, без които страната ни нямаше да бъде същата.
Те отварят първите училища за момичета, укриват революционери, създават болници и приюти, извоюват граждански права, изграждат научни школи, пишат книги, покоряват световните сцени и променят представите за възможното.
Някои са добре познати. Други почти са изчезнали от историческата памет. А трети продължават делото си днес.
В навечерието на Деня на народните будители си струва да си припомним и тях – жените, които събуждаха България.
На 16 февруари 1926 г. една учителка подписва завещание, което и сто години по-късно събира хора пред големия екран. Мария Влайкова оставя на Министерството на народното просвещение киносалон в София с предназначение да служи за културни и образователни цели. Сградата е издигната върху неин терен със семейни средства и заеми. Зад познатото име на кино „Влайкова“ стои жена, поела съвсем реален финансов риск заради бъдещата публика.
