Ноември отбелязва плавното отстъпление на есента и постепенната подготовка за зимата, а атмосферната циркулация над Европа придобива ключово значение за времето на Балканския полуостров. През този преходен период промените в разположението на полярния вихър, стратосферните температури и геопотенциалните височини предоставят ценни ориентири за разпределението на въздушните маси през следващите седмици.
Анализите на прогностичните карти на европейския център ECMWF за стратосферното ниво от 10 hPa разкриват отчетливи температурни аномалии над Арктика – със съществено затопляне в районите на Северна Америка и Гренландия и съответно понижение на температурите над други полярни зони. Тази конфигурация подсказва за значителни деформации в структурата на полярния вихър и преразпределение на неговите студени ядра.
Въпреки това е важно да се подчертае, че промените на това високо ниво показват общата организация на циркулацията, а не представляват директна прогноза за температурите на 2 метра над България. Връзката между стратосферата и приземните процеси не е непосредствена. Дали дадена аномалия ще доведе до застудяване на Балканите, зависи от редица допълнителни фактори като силата на западните ветрове, приземното налягане, температурите на 850 hPa и евентуалните атмосферни блокирания.
