Любовта към литературен герой не е странно отклонение от реалността. Тя е естествен резултат от начина, по който читателят преживява добре написаната история. Романът разкрива мислите, страховете и мотивите на героя с подробност, която рядко получаваме при общуване с истински човек. Така измисленият мъж постепенно се превръща в позната личност, а емоционалната връзка с него може да изглежда напълно истинска.
Това явление се среща в любовните романи, фентъзито, класическата литература и съвременните младежки книги. Причината не се ограничава до привлекателната външност или романтичните жестове. Интересът обикновено възниква от съчетание между емоционална близост, безопасно въображение, напрежение и последователно развитие на персонажа.
В реалния живот хората често прикриват чувствата си или не могат да ги обяснят ясно. Литературата премахва тази преграда чрез вътрешни монолози, диалози и внимателно описани реакции. Читателката разбира защо героят взема определено решение, от какво се страхува и какво изпитва към жената до себе си.
Разказът показва и моменти, които останалите персонажи не виждат. Привидно студеният мъж може тайно да се страхува от загуба. Увереният воин може да проявява нежност, когато никой друг не присъства. Контрастът между публичното поведение и личната уязвимост създава сложен и убедителен образ.
