Откакто преди години газовият пазар у нас бе освободен, държавният доставчик "Булгаргаз" така и не може да се отърси от натрапени му спорни и финансово неудачни управленски решения – не само от неговия принципал Министерството на енергетиката, но и на енергийния регулатор и дори редица правителства и и парламенти. Опасен ефект върху газовата компания имат и действия, и бездействия на Столичната община, притежаваща най-големия ѝ клиент, но и най-голям длъжник с близо милиард евро – "Топлофикация София".
С два дългосрочни договора за резервиране на капацитети на терминали в Турция и Гърция, по които плаща, независимо дали ги ползва (да, това се отнася не само за споразумението с БОТАШ, но и за контракта за съоръжението в Александруполис), политическия и регулаторен ченгел върху цените, на които продава, а те растат на европейските борси, днес "Булгаргаз" е в незавидно финансово състояние. Ако дружеството не разполагаше с единствения си ценен актив – договора за доставка на 1 млрд. куб. м азерски евтин газ годишно, ако държавният бюджет не му осигурява заеми, за да може да плаща закупените количества природен газ, а собственикът му – "Българският енергиен холдинг" – не поема за своя сметка борчовете на столичното парно, реално "Булгаргаз" е в технически фалит.
