Ще забравим ли да мислим? Дете отваря задача по математика. След секунди изкуственият интелект му дава верния отговор. Утре то предава домашното. Но може ли да реши следващата задача само?
Това е въпросът, който българското училище трябва да си зададе днес. Учениците вече имат достъп до AI, независимо дали училището има правила за него. Забраната няма да ги научи да го използват разумно. Безконтролното му допускане може да ги научи да получават отговори, без да разбират как са стигнали до тях.
Моята позиция е ясна: изкуственият интелект трябва да усилва мисленето на детето и работата на учителя. Ако ги замества, сме сбъркали целта.
AI може да предложи упражнения с различна трудност и да обясни задачата по няколко начина. Може да помогне на ученик да упражнява дробите, без да се срамува да попита за трети път. Но ако решава вместо него, ще прикрие изоставането.
Учителят вижда кога зад мълчанието има страх, а не незнание. Той изгражда доверие и дава на детето смелост да опита отново. Това не се заменя с приложение.
Нужен ни е прост тест за всяко приложение в клас: след работата с него ученикът разбира ли повече, може ли да обясни решението и справя ли се по-добре сам? Ако отговорът е „не“, приложението не е успех, колкото и впечатляващо да изглежда.
