Когато властта започне да бие, проблемът вече не е кого е набила. Проблемът е, че е решила, че може. Проблемът е, че може и да свикне.
Днес може да е журналист. Утре може да е протестиращ. След това може да е всеки, който задава неудобен въпрос, който не е съгласен, който отказва да мълчи или просто настоява държавата да спазва собствените си правила.
И точно тук е истинският страх. Не че държавата е силна. Държавата трябва да бъде силна.
Страшното е, когато започне да използва силата си срещу човека, а после малко по малко започне да му обяснява и как трябва да живее. Къде да стои. Какво да казва. Какво да приема. Колко още да плати. Колко още да изтърпи. Кога да замълчи.
Точно така се мести границата – не изведнъж, а малко по малко. Първо приемаш грубостта. После натиска. После страха. Накрая започваш да се питаш не дали държавата има право, а дали си струва изобщо да говориш.
Гледах кадрите със Соня Колтуклиева. Може да сте съгласни с нея, може да не сте. Може да не харесвате начина, по който задава въпросите си. Но свободата има смисъл точно тогава, когато защитава и човека, с когото не сме съгласни.
И сега разбирам, че на много напомням за време, в което вие сте живели. Но трябва ли тези след вас да го изживеят отново?
