Когато изхвърляме храна, не губим само продуктите в чинията или хладилника. Заедно с тях "отиват на вятъра" водата, земята, енергията и трудът, вложени в производството и доставката на тази храна. А ако хранителните отпадъци попаднат на депо, при разграждането им се отделя метан – мощен парников газ. Така загубата и разхищението на храна допринасят за около 8-10% от глобалните емисии на парникови газове или пет пъти повече от тези на авиационния сектор. Но къде се губи най-много храна и как можем да ограничим този проблем – от фермата до собствената си кухня?
Загуба и разхищение на храна са две различни понятия. В първия случай става дума за храна, която се разваля или губи качеството си – например при нараняване, натъртване или увяхване. Всичко това се случва още преди да достигне до крайния потребител. Тези загуби най-често възникват по време на производството, съхраняването, преработката и дистрибуцията на храните по цялата верига на доставки. В много региони неефективните методи за прибиране на реколтата повреждат земеделската продукция още на полето. Недостатъчните или неподходящи складови съоръжения пък излагат зърното, плодовете и зеленчуците на високи температури, влага, вредители и плесени.
