Когато Иван Христанов решава да учи икономика в София, семейството му няма пари да го издържа.
Майка му заминава да работи в Гърция. Години по-късно тя си спомня един от разговорите със сина си. Казал ѝ, че яде лютеница, майонеза и хляб, а ако останат стотинки – купува една ябълка.
Това не е сцена от политическата биография на кандидат за президент. Това е една от историите в „Иван. Преди политиката“ – кратък филм, в който за Христанов говорят хората, които са го познавали много преди депутатските банки и министерските кабинети.
Филмът е 14 минути и 39 секунди. В него има кратки разкази. Детството, студентските години, първата работа, създаването на бизнес, приятелите, семейството и хората, които са работили с него. Христанов го няма, не разказва. Историята я разказват хората, с които го среща живота…
Състудентите му помнят друго. Докато те излизали на кафе в почивките, Иван оставал да учи английски. Пари за уроци нямал. Започва работа още като студент. От ниско стъпало в международна счетоводна компания.
