„Само талантът сваля всички бариери при артистите.“ Тези думи на Вежди Рашидов, изречени пред „Стандарт“ преди години, сякаш събират в едно необикновената му съдба. Момчето, израснало без майка в сиропиталище, успява да извърви пътя от малкото родопско село Студен кладенец до художествените галерии на Париж, Лондон, Токио, Москва и Рим. Приживе получава десетки престижни отличия, а негови произведения намират място в музеи и частни колекции на няколко континента. На 6 ноември 2026 г. големият български скулптор, бивш министър на културата и председател на Народното събрание си отиде на 74 години, оставяйки след себе си повече от половин век творчество.
Вежди Летиф Рашидов е роден на 14 декември 1951 г. в Димитровград. Баща му е миньор, а майка му Кадрие Летифова е известна изпълнителка на народни песни, наричана Славея на Родопите. Детството му обаче е прекършено от трагедия. Майка му загива при автомобилна катастрофа, когато той е още дете.
След смъртта й Вежди попада в сиропиталището в село Студен кладенец, където остава до седми клас. Години по-късно разказва, че преживяванията там го научили да бъде упорит, но му отнели безгрижието на детството. Особено болезнени остават спомените за празниците, когато другите деца изработвали подаръци за своите майки.
